4.07.2022 г., 18:19

Изгарят дните в непосилен пек

Поезия » Строги форми

532 4 6

Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек

добрият вятър – топъл, бързорек,
какво ли на зрънцата пак разказва?
Плашилото едва се забелязва,
но толкова прилича на човек.

Остава то посред реката златна –
да пази хляба от крадци. Да, но
ликът му само смътно е загатнат,

Дано да го опази, ах, дано!
Задача трудна – нива необятна,
гладници бол, плашилото – едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ти, Краси! Ще се вслушам в съветите ти. Ценни са. Радвам се, че ти харесва, сенсей!

2022-07-22T16:32:28+03:00
maistora (Красимир Тенев)

В ямбичните стихове е желателно мъжките рими да са съседни, а не обхватни. Това не болка за умиране, просто препоръка. Искам да кажа, началните стихове да не завършват с мъжки рими. В началото на трети катрен "дано" се явява като начална тавтологична рима. Препоръчва се избягването на повторения на думи в сонет. Защото те са скъпи, ограничени са от фОрмата. Сонет в рамка или с рефрен е друго нещо. А триолетният сонет за мен си е
чиста папгалщина. Сякаш бият тъпана по три пъти и за глухите.

2022-07-22T16:09:17+03:00
генек (Георги Коновски)

Ще повторя - какви образи и мисли!
Чудесно.

2022-07-05T14:07:50+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, момичета!

2022-07-05T13:05:24+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

"Задача трудна – нива необятна,
гладници бол, плашилото – едно" и не се плашат те...
Харесва ми!

2022-07-04T21:08:14+03:00