4.07.2022 г., 18:19 ч.
Изгарят дните в непосилен пек
Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек,
какво ли на зрънцата пак разказва?
Плашилото едва се забелязва,
но толкова прилича на човек.
Остава то посред реката златна –
да пази хляба от крадци. Да, но
ликът му само смътно е загатнат,
Дано да го опази, ах, дано!
Задача трудна – нива необятна,
гладници бол, плашилото – едно.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Краси! Ще се вслушам в съветите ти. Ценни са. Радвам се, че ти харесва, сенсей!
-
В ямбичните стихове е желателно мъжките рими да са съседни, а не обхватни. Това не болка за умиране, просто препоръка. Искам да кажа, началните стихове да не завършват с мъжки рими. В началото на трети катрен "дано" се явява като начална тавтологична рима. Препоръчва се избягването на повторения на думи в сонет. Защото те са скъпи, ограничени са от фОрмата. Сонет в рамка или с рефрен е друго нещо. А триолетният сонет за мен си е
чиста папгалщина. Сякаш бият тъпана по три пъти и за глухите.
-
Ще повторя - какви образи и мисли!
Чудесно. -
Благодаря ви, момичета!
-
"Задача трудна – нива необятна,
гладници бол, плашилото – едно" и не се плашат те...
Харесва ми! -
Разкошен сонет си ни подготвила този път, Наденце! Личи си, че си го сътворила с лекота и ефирност на мисълта. Аплодирам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
