Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18492
Jul 4, 2022, 6:19 PM

Изгарят дните в непосилен пек 

  Poetry » Strict forms
329 4 6

Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек

 

добрият вятър – топъл, бързорек,
какво ли на зрънцата пак разказва?
Плашилото едва се забелязва,
но толкова прилича на човек.

 

Остава то посред реката златна –
да пази хляба от крадци. Да, но
ликът му само смътно е загатнат,

 

Дано да го опази, ах, дано!
Задача трудна – нива необятна,
гладници бол, плашилото – едно.
 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Краси! Ще се вслушам в съветите ти. Ценни са. Радвам се, че ти харесва, сенсей!
  • В ямбичните стихове е желателно мъжките рими да са съседни, а не обхватни. Това не болка за умиране, просто препоръка. Искам да кажа, началните стихове да не завършват с мъжки рими. В началото на трети катрен "дано" се явява като начална тавтологична рима. Препоръчва се избягването на повторения на думи в сонет. Защото те са скъпи, ограничени са от фОрмата. Сонет в рамка или с рефрен е друго нещо. А триолетният сонет за мен си е
    чиста папгалщина. Сякаш бият тъпана по три пъти и за глухите.
  • Ще повторя - какви образи и мисли!
    Чудесно.
  • Благодаря ви, момичета!
  • "Задача трудна – нива необятна,
    гладници бол, плашилото – едно" и не се плашат те...
    Харесва ми!
  • Разкошен сонет си ни подготвила този път, Наденце! Личи си, че си го сътворила с лекота и ефирност на мисълта. Аплодирам те!
Random works
: ??:??