6.09.2020 г., 19:02  

Изглеждам...

1.6K 9 21

Изглежда сякаш съм затръшнала врата 

и драснала съм клечката на прага. 

Изглеждам сякаш раждам се сега 

и ненаситно към пороците посягам. 

 

Изглежда сякаш съм заровила мъртвец 

и върху купчината пръст съм се изхрачила, 

и сякаш никога не нося сутиен,

 и съм поврéдила брояча на оргазмите си. 

 

И сякаш,  че с постановен декрет 

са ме прокудили от лоното на Рая 

и седнала съм да осмислям греховете си

върху адамовата ябълка на Дявола. 

 

Изглежда сякаш никога не рухвам 

и правилата съм загърбила тотално,

 от незапалена искра избухвам,

и...Бързате! Така изглеждам само. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А....Така изглежда само
    Радвам се, че ти допада.
  • Никога не рухвам!!!- много ми харесва!
  • Таня, не всички. Когато шофирам, например, и неписаните спазвам, но да, обичам да деформирам някоя и друга рамка😀🚗

    Мари, само на теб и между нас.....хубаво е... 🤫👹
    А другото не е смелост, зоната ми на комфорт е😀

    Благодаря ви, момичета! Очертава се още един прекрасен ден 🌄🌻
  • Как ли е да седиш" върху адамовата ябълка на Дявола"?(👏) Много смелост се иска да напишеш нещо такова, а още по-голяма да го изживееш наистина! Независимо, че стилът ти на писане е далече от моя, аз ти засвидетелствам цялото си възхищение, Ирка!🌹💕 Браво!👏
  • Харесва ми , че не спазваш правилата...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...