6.09.2020 г., 19:02  

Изглеждам...

1.6K 9 21

Изглежда сякаш съм затръшнала врата 

и драснала съм клечката на прага. 

Изглеждам сякаш раждам се сега 

и ненаситно към пороците посягам. 

 

Изглежда сякаш съм заровила мъртвец 

и върху купчината пръст съм се изхрачила, 

и сякаш никога не нося сутиен,

 и съм поврéдила брояча на оргазмите си. 

 

И сякаш,  че с постановен декрет 

са ме прокудили от лоното на Рая 

и седнала съм да осмислям греховете си

върху адамовата ябълка на Дявола. 

 

Изглежда сякаш никога не рухвам 

и правилата съм загърбила тотално,

 от незапалена искра избухвам,

и...Бързате! Така изглеждам само. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А....Така изглежда само
    Радвам се, че ти допада.
  • Никога не рухвам!!!- много ми харесва!
  • Таня, не всички. Когато шофирам, например, и неписаните спазвам, но да, обичам да деформирам някоя и друга рамка😀🚗

    Мари, само на теб и между нас.....хубаво е... 🤫👹
    А другото не е смелост, зоната ми на комфорт е😀

    Благодаря ви, момичета! Очертава се още един прекрасен ден 🌄🌻
  • Как ли е да седиш" върху адамовата ябълка на Дявола"?(👏) Много смелост се иска да напишеш нещо такова, а още по-голяма да го изживееш наистина! Независимо, че стилът ти на писане е далече от моя, аз ти засвидетелствам цялото си възхищение, Ирка!🌹💕 Браво!👏
  • Харесва ми , че не спазваш правилата...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....