Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим –
взаимно да си хвърляме вини...
Едно крилато облаче отгоре
ми казва, че ме чакат други дни.
И аз му вярвам. Облачето вижда
нещата в тяхната дълбочина.
Решило е за мен да се погрижи –
на капчици ми праща светлина.