Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим –
взаимно да си хвърляме вини...
Едно крилато облаче отгоре
ми казва, че ме чакат други дни.
И аз му вярвам. Облачето вижда
нещата в тяхната дълбочина.
Решило е за мен да се погрижи –
на капчици ми праща светлина.
© Елица Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
