18.05.2020 г., 0:01 ч.
Изгрял е тихо залезът за нас
1196
1
3
По стръмното мисли препускат
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми.
По моите клетки тича твоят копнеж...
И всичкото взиране в тъмното!
Докато се слеем в летеж...
Изгрял е тихо залезът за нас
в най-топлите небесни краски...
Избухваме в неустоим екстаз...
Откриваме съдбовни тайни.
И през затворените ни очи
стремглаво светлина пулсира...
А другият ни свят мълчи,
защото любовта ликува.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!!!!!!!!!!!
-
Хареса ми.
-
Красиво, нежно, динамично! Харесах
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
