Изгрял е тихо залезът за нас
1.6K
1
3
По стръмното мисли препускат
и сливат се с вятър и прах...
Отново познавам по пулса си –
нетърпеливо чакаш ме пак...
И безутешно е безсънието ми.
По моите клетки тича твоят копнеж...
И всичкото взиране в тъмното!
Докато се слеем в летеж...
Изгрял е тихо залезът за нас
в най-топлите небесни краски...
Избухваме в неустоим екстаз...
Откриваме съдбовни тайни.
И през затворените ни очи
стремглаво светлина пулсира...
А другият ни свят мълчи,
защото любовта ликува.
© Павлина Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
