May 18, 2020, 12:01 AM  

Изгрял е тихо залезът за нас

  Poetry » Love
1.6K 1 3

По стръмното мисли препускат

и сливат се с вятър и прах...

Отново познавам по пулса си –

нетърпеливо чакаш ме пак...

 

И безутешно е безсънието ми.

По моите клетки тича твоят копнеж...

И всичкото взиране в тъмното!

Докато се слеем в летеж...

 

Изгрял е тихо залезът за нас

в най-топлите небесни краски...

Избухваме в неустоим екстаз...

Откриваме съдбовни тайни.

 

И през затворените ни очи

стремглаво светлина пулсира...

А другият ни свят мълчи,

защото любовта ликува.

 

                             © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза 🇧🇬

Една разсънена сълза
BGN 10.00
2.3K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...