1.03.2008 г., 23:09

Изгубен

2K 3 11
Не мога нищичко да кажа,
изгубен съм във тишината.
Ела със мен, ще ти покажа
тъга безсилна във душата.

Ще ти покажа шепа страх
и храсти избуяли чувства.
Ще газим до колЕне в прах
от изоставени изкуства.

След слънцето пристига мрак,
отстъпва място светлината.
Животът, знам, е кръговрат,
но все пак мъчи ме тъгата.

Ела при мен и усмихни ме,
дори в съня си те жадувам.
И там, в тъмата, целуни ме,
подай ръка и ще изплувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...