1.03.2008 г., 23:09

Изгубен

2K 3 11
Не мога нищичко да кажа,
изгубен съм във тишината.
Ела със мен, ще ти покажа
тъга безсилна във душата.

Ще ти покажа шепа страх
и храсти избуяли чувства.
Ще газим до колЕне в прах
от изоставени изкуства.

След слънцето пристига мрак,
отстъпва място светлината.
Животът, знам, е кръговрат,
но все пак мъчи ме тъгата.

Ела при мен и усмихни ме,
дори в съня си те жадувам.
И там, в тъмата, целуни ме,
подай ръка и ще изплувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...