Изгубена
764
0
0
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях,
за да стигна нежни брегове...
Някъде далече аз видях
лазурното небе....
Но всичко бързо отминава
и никой не може времето да спре.
То бавно ни изгаря
в свойте ледове.
Думите не значат нищо -
всичко е мрак и самота.
Някъде далеч във мене
угасва мъничка звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
