Aug 18, 2010, 7:25 PM

Изгубена 

  Poetry » Other
548 0 0

Отново, за кой ли път, 

сърцето ми разбито е на две...

За кой ли път ще страдам аз

заради чужди грехове...

Малко ли сълзи пролях,

за да стигна нежни брегове...

Някъде далече аз видях

лазурното небе....

Но всичко бързо отминава

и никой не може времето да спре.

То бавно ни изгаря

в свойте ледове.

Думите не значат нищо -

всичко е мрак и самота.

Някъде далеч във мене

угасва мъничка звезда.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??