Изгубена

Poetry » Other

759 0 0

Отново, за кой ли път,

сърцето ми разбито е на две...

За кой ли път ще страдам аз

заради чужди грехове...

Малко ли сълзи пролях,

за да стигна нежни брегове...

Някъде далече аз видях

лазурното небе....

Но всичко бързо отминава

и никой не може времето да спре.

То бавно ни изгаря

в свойте ледове.

Думите не значат нищо -

всичко е мрак и самота.

Някъде далеч във мене

угасва мъничка звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0