Изгубена

18.06.2017 г., 3:59 ч.

Поезия » Свободен стих

587 0 1

Снегът, по-топъл от твоята длан,

разтапя се върху кожата ми.

Очите ти, дълбоки като океан,

давят ме с всеки поглед.

Реалността отново удря ми шамар.

Поле засято с мечти,

желания и страхове

като градушка опустоши.

Може би в друго време,

може би в друг живот.

Изгубих се...

Изгубих се между порива на вятъра,

между морските вълни...

Коя съм аз...?

Кой си ти...?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Papalisimo (Давид Иванов)

2017-06-19T18:06:23+03:00

Поздравления за хубавия стих, Соня!