24.03.2022 г., 8:10  

Изкуството да правиш тишина

797 9 16

Най-откровено, право да си кажа

как ме е срам от пушечния шум.

За ролята на шута и на па́жа

оска́рите раздават се с куршум.

 

Една Земя, а колко много сцени

и копчета да искаш: еко, био...

Пияни са статистите на смени

за теб, единствена, Аморе Мио!

 

Мирът започва винаги в сърцето,

където буквите строят подслон.

Прости́ й, превъртя Земята. Свети,

но вместо Галилей върти я Бонд.

 

Носете си най-двойните аршини,

че който скача, правят го джедай!

„Воистину“ си струва, но не чи́ни

туй представление. От мен – сполай...

 

Сценарият е копче. Имаш – щракаш

за ýроки и мозъчен дето́кс.

Мирът е тишина, но до простака

как тя ще стигне, знае само Бог.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре си го казал, Борис. Трябва един оскар и за копчето, че благодарение на страха от него все още има живот. ... Вземи му акъла, другото сам ще ти го даде
  • Глупостта е по-трудно приложима за мирни цели от атома
  • Благодаря ви, Ивита и Иржи! - и в консервите ли вече?! ... изкуството явно търси всякакви пътища да достигне до човека. С моя черен хумор, пообщувахме.
  • Възхищавам ти се, Краси, на умението да следваш актуалните събития и страхотно да ги изразиш! Забравихме да общуваме, да се смеем, да се радваме и на дребулийките от стряскащиге такива- ковид с разните претворени омикрон, делта и други, които се старая да не помня, и най- вече войната! И консерва да отвориш- все тези мрачни новини- бройки, картини с разруха! Дано надеждата, че все някога ще се оправи не умира!...
  • ”Мирът започва винаги в сърцето,
    където буквите строят подслон.”!!!
    Браво, Краси!💗

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....