Излизам
Един прекрасен зимен ден
и Февруари тихо се изнизва.
Аз имам теб, ти имаш мен,
синигерчето – слънчеви капризи.
Снегът отново заваля.
Гримира жици и поля. Не ми е
зимно. Аз ще се обувам.
Къде видя поля?! Видях, ей там са...!
Това е парк, замръзнал... Не, където
топола с птичето хортува
и роши облак паднал от небето.
Излизам да се полюбувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
..не остана
