Един прекрасен зимен ден
и Февруари тихо се изнизва.
Аз имам теб, ти имаш мен,
синигерчето – слънчеви капризи.
Снегът отново заваля.
Гримира жици и поля. Не ми е
зимно. Аз ще се обувам.
Къде видя поля?! Видях, ей там са...!
Това е парк, замръзнал... Не, където
топола с птичето хортува
и роши облак паднал от небето.
Излизам да се полюбувам.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
