Измих лицето си със сутрешно

18.07.2014 г., 10:02 ч.

Поезия » Друга

485 0 5

Измих лицето си
със сутрешно
извиращо от бронзов рев -
крещейки нежно
песента на утрото,
с очи, напомнящи седеф.
Седи безгласно,
с гласни струни течни -
струи втечнено от спокоен гнев -
оксиморонно-тъжно,
но е светло утрото...
О, утрото е цъфнал слънчоглед! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Измих лицето си със сутрешно

Искате да прочетете повече?

Предложения