Измих лицето си със сутрешно
Измих лицето си
със сутрешно
извиращо от бронзов рев -
крещейки нежно
песента на утрото,
с очи, напомнящи седеф.
Седи безгласно,
с гласни струни течни -
струи втечнено от спокоен гнев -
оксиморонно-тъжно,
но е светло утрото...
О, утрото е цъфнал слънчоглед!
И кривогледо-стъклено
валят надолу капките
на счупен,
във калейдоскопа си от чувства,
мироглед.
И призмите избухват
в бистрото изгубени -
в екота на локви.
Ехо, сребърна мъгла и
океански
лед.
И ти притихнал...
О, морето е спокойствие!
Очите ти са котви,
спуснали стебла,
в куплета - морско сгушени
единството и подвъпросното -
рисуват розите
и без слова
римуват се във синьо-розов
стих - свободните
и босите - заслушани
натам,
протегнали ръка,
с предчувствия заспиват
леко -
в смях от непорочности -
към бяла вечност на
кристализирала дъга.
Към чисти нежности
на паяжина, дим.
Снежинки
с многоточийна роса.
Водата ти изглежда лека,
лека в тежината си -
оженена за ранното
небе.
И без слова...
О, как безбрежно е това!
Размекнато от дъждове
и бедствия.
И след слана,
разнежен - изгревът дойде.
При мене непосредствено...
О, изгревът във мен изгря!
Дойде си моето последствие.
Дойде си моето
сърце -
след вечната тъга.
И само с погледи
шуми морето,
и само взор напред.
И красота...
О, утрото, което
във мен
е цъфнал слънчоглед
втъкан!
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много голяма изненада .И стих и поява...Здравей Северинче радвам се да те видя отново в редиците на сайта.Много хубав стих ако реша да напиша кое ми е направило най голямо впечатление ще трябва да го напиша цялото.Поздрав от сърце!!!
-
"...утрото е цъфнал слънчоглед!
...И кривогледо-стъклено
валят надолу капките...
призмите избухват
в бистрото изгубени -
в екота на локви...
Очите ти са котви...
в куплета - морско сгушени...
свободните...
предчувствия заспиват
леко -
в смях от непорочности -
към бяла вечност...
Към чисти нежности
на паяжина, дим.
Снежинки
с многоточийна роса.
Водата ти изглежда лека,
лека в тежината си -
оженена за ранното
небе...
О, изгревът във мен изгря!
Дойде си моето последствие.
Дойде си моето
сърце -
след вечната тъга.
И само с погледи
шуми морето..."
Любимото ми /невероятно откъсче/. Надобряла си през време на това отсътвие. А това не може да не ме радва.
Поздравление за оригиналния и много свеж стих, Северина!
Твой все още ПОчитател: Мисана -
О, как безбрежно е това!
Размекнато от дъждове
и бедствия.
И след слана,
разнежен - изгревът дойде
Харесах! -
Красиви метафори, Северина!
"О, утрото, което
във мен
е цъфнал слънчоглед
втъкан!"
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Миночка и на теб благодаря!
Камен, благодаря за огромният комплимент!
Мисана, предполагам, че О-то не е печатна грешка, ха-ха... аз също се радвам, че се върнах. Благодаря ти!
Ангел, поздрав и от моето сърчице! Щастлива съм, че все още ти допадам (:
Светлина за всички ви! -С