Измих лицето си със сутрешно

Jul 18, 2014, 10:02 AM

Poetry » Other

487 0 5

Измих лицето си
със сутрешно
извиращо от бронзов рев -
крещейки нежно
песента на утрото,
с очи, напомнящи седеф.
Седи безгласно,
с гласни струни течни -
струи втечнено от спокоен гнев -
оксиморонно-тъжно,
но е светло утрото...
О, утрото е цъфнал слънчоглед! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Измих лицето си със сутрешно

Want to read more?

Random works