Измислени морета
Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети,
макар, че от измислени морета
живота ми го хвана морска болест.
Аз няма да живея със контузии.
Душата си изливам през очи.
Оказа се божествена илюзия.
По дяволите! Адски ме болиш!
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
