diesto (Данаил Антонов)
979 525
18.02.2021 г., 7:12 ч.

Измислени морета 

  Поезия » Любовна
247 1 2

Незнайно аз защо ли се надявам,

че с твоята смирена съпричастност 

една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие? 

Защото имам спешната потребност

от своите крила и полети, 

макар, че от измислени морета 

живота ми го хвана морска болест. 

Аз няма да живея със контузии. 

Душата си изливам през очи. 

Оказа се божествена илюзия. 

По дяволите! Адски ме болиш! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??