Feb 18, 2021, 7:12 AM

Измислени морета 

  Poetry » Love
322 1 2

Незнайно аз защо ли се надявам,

че с твоята смирена съпричастност 

една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие? 

Защото имам спешната потребност

от своите крила и полети, 

макар, че от измислени морета 

живота ми го хвана морска болест. 

Аз няма да живея със контузии. 

Душата си изливам през очи. 

Оказа се божествена илюзия. 

По дяволите! Адски ме болиш! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??