18.11.2017 г., 9:36 ч.

Изпей 

  Поезия » Философска, Гражданска
496 0 7

Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.

Думи корави. Студ и забрани.
Дамите гледат деца.
Струни лилави. Всички са прави.
Вече е снежен света.

Огън говори. Кучета спорят.
Хората имат сърца.
Пеят на клони шантави клоуни.
Белег от лека съдба.

Залеза гъгне. Жълтото слиза.
Каза Луната: „Здравей!“.
Палеца вдигна. После изригна.
Тръгна и викна: „ИЗПЕЙ!“.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??