Изпей
Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани.
Дамите гледат деца.
Струни лилави. Всички са прави.
Вече е снежен света.
Огън говори. Кучета спорят.
Хората имат сърца.
Пеят на клони шантави клоуни.
Белег от лека съдба.
Залеза гъгне. Жълтото слиза.
Каза Луната: „Здравей!“.
Палеца вдигна. После изригна.
Тръгна и викна: „ИЗПЕЙ!“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
