Сред тръни ще живея изгорели,
ще дишам пáрите на пепелта.
Ще спя под въглените несломени,
след огъня жесток на есента.
Ще тичам сред гори изпепелени,
вода ще пия само от сълза.
И даже да изсъхнат мойте вени,
аз като Феникс, ще се възродя!
© Данаил Таков Всички права запазени