ДИС (Деа)
298 6685
9.03.2020 г., 12:02 ч.

Изповед 

  Поезия
632 3 6

Очи на кошута.

В косите ми - злато.

Тупти ми във скута

горещото лято.

Ръцете ми нежни

умеят да галят.

Нозе белоснежни 

умора не знаят.

Смехът ми е също

на звън, водопаден.

Сълзи ми горещи

извират от ада.

Душата ми - демон

и ангел. И още

изгряваща денем,

изгаряща нощем.

Снага ми - висока

топола изправена.

В сърце ми посока -

любов неподправена...

Но беше тогава...

Сега, след години

от огън жарава 

остана. Прости ми.

Понякога тъжна

си спомням. А зная,

че времето жъне

безпощадно. Това е...

Но съща съм, знаеш

за теб. Не отричай...

Преди ме желаеше,

сега ме обичай!

 

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??