Изповед
Очи на кошута.
В косите ми - злато.
Тупти ми във скута
горещото лято.
Ръцете ми нежни
умеят да галят.
Нозе белоснежни
умора не знаят.
Смехът ми е също
на звън, водопаден.
Сълзи ми горещи
извират от ада.
Душата ми - демон
и ангел. И още
изгряваща денем,
изгаряща нощем.
Снага ми - висока
топола изправена.
В сърце ми посока -
любов неподправена...
Но беше тогава...
Сега, след години
от огън жарава
остана. Прости ми.
Понякога тъжна
си спомням. А зная,
че времето жъне
безпощадно. Това е...
Но съща съм, знаеш
за теб. Не отричай...
Преди ме желаеше,
сега ме обичай!
© Деа All rights reserved.
