11.09.2025 г., 8:15

Изповед

215 4 2

        Всеки от нас е комета със собствена 

         траектория.

 

 

 

От вятъра понесен,

дар от богове донесен,

изпят като песен на Орфей,

родих се в синьото море.

 

Уж старец мъдър, достолепен,

а чист като дете. 

Душата ми е млада, бяла.

И толкоз остаряла,

събрала мъката и радостта,

на всички люде по света.

 

От феи и магьосници орисан,

наречен и обречен да поема

всички грехове.

Живях, живея, обитавам

в паралелни светове.

 

Дори да не докосна Рая,

сърцето си дарявам.

За орисията си все нехая.

Доброто помня, злото

винаги забравям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен много ми хареса стиха ти, Живко.

    "Живях, живея, обитавам
    в паралелни светове.
    Дори да не докосна Рая,
    сърцето си дарявам.
    За орисията си все нехая.
    Доброто помня, злото
    винаги забравям."

    Чудесна е тази философия на мъдростта, доведена до практика!
  • Еха, много ми хареса! Аз също винаги съм се чувствал едновременно и много стар и много млад... на много места се припознавам в текста. Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...