19.10.2019 г., 0:23 ч.

Изповед пред приятели 

  Поезия » Друга
5.0 / 3
586 0 0
Птичета, пречупили крилете,
как мечтите си да споделим?
Как без тласъка на ветровете
в огнения бяс да полетим?
Кой ни беше дяволски прикоткал?
Завистта е долен птицелов.
Тя отне предишната походка
от небесния ни благослов.
Нараняваме се с думи. Как така ли?
Ей така! Без повод и без жал.
Обичта не бива да се хвали,
щом наръгала се е с кинжал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Вучев Всички права запазени

Предложения
  • Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »