Изследване на нечия поезия
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения
вдълбаваш дълбоко
в крехкостта невинна на листа бял.
Дали ще издържи тежестта
на дните ти,
изпълнени с безумие?
Носи те живота
в посоките на твоите желания,
на твоите копнежи и стенания,
о, ти, от себе си направил инструмент
на празничното тъжно съществуване.
Опустошава емпиричността на страстите,
твоя остров на блаженството.
В тайника на своя спомен
натрупваш образи на похотта си като самец,
в една еволюирала след животинското оргийност.
Приятелят е твоето най-близко същество,
сътрапезник на поетичното ти слово,
твоето омножествено любовно „аз”,
очакващо възхитителното единение
във приключения и странствания.
Духовната си сила пазиш единствено
за ритуала на поетично въплъщение.
Душата ти е пясъчна пустиня,
стенеща от неутолима жажда.
Ученик на дивия, първичния живот,
в мисловно странстване
преподаваш магическото си познание
на другите,
опитващи се да въплътят душите си
във божеството на поезията.
Духът ти води всички,
които доверчиво ще разгърнат листите,
запечатали поетичния ти образ.
Ти, изследовател на своята същност
и на същността на съществуващото,
и несъществуващото,
през живота си с опитността на вещ дегустатор
опитваш всичко сладко и горчиво,
до което се докоснеш
в стремителното си пропадане навътре.
Светът е клупа на въжето, за което се залавяш,
за да не потънеш напълно в себе си,
в алкохолния делириум и в транса на плътта,
в кладенците на мисълта си.
С колко много същности си се обгърнал,
неразпознаваем, анонимен за себе си оставаш
наранен от търсене на древната Аркадия
(вулканичната първична дива страстна твоя същност)
Откъсваш от утробата, вместилището на сърцето,
съзерцания, желания и чувства,
превърнати в изящни примамки -
зрънцата думи.
Усещаш дадената ти предопределеност
да бъдеш единствен, неповторим, безсмъртен,
без да съзнаваш асолютната ѝ валидност.
Думите звънят с кристална чистота на Сътворилия ги
за разговор на две души в Едемската градина.
Но ти си се сродил със змията,
отнела истинската красота на словото.
© Boyana Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на всички коментирали!
-
Това е очевидно ода. При това с доста добри попадения - ирония, лек сарказъм, хумористични метафори. Но... е всичко друго, но не и поезия, та даже и тотално недефинирания "свободен стих". Просто си е една нелоша саркастична ода в проза. И в "Проза" е нейното място.
-
Ив... (Ивайло Христов) - а колко пишат или композират неадекватни под въздействието на разни субстанции? Все пак важното е какво оставят. Както и да е. Само по темата: Съгласна съм, че дарбата/талантът е даденост, но не и че се твори под божие въздействие. Кой каквото е натрупал, от там твори, а вече ерудиция, култура, интелигентност, образование, интелект и т.н. (за грамотност не споменавам, щото за мен е задължително) в комплект оформят начина на изразяване във вид на творба.
-
Не само поезията, но и прозата: натрупани подсъзнателно и несъзнателно закътани емоции и случки в подсъзнанието, с които въображението ни си играе, като в даден момент отключва преподредени от него тия емоции и ти ги изливаш словесно.
Остава пък и под чуждо давление и внушение да пиша. Дори шизофрениците не пишат под чуждо, а имат по две или повече подсъзнателни "складови същности". -
Ив...- ако е божествен, нямаше ли да е съвършен и безгрешен?
Хайде сега! На дарбата да придаваме божественост, при условие, че не тя определя човека като такъв, а реалните му действия. Дарбата само прави човека - човекът с дарба, в другите неща си е като другите: и яде, и пие, и се гневи, и обича, и мрази, и т.н.
Що някой си мисли, че всички се интересуват от творенията му? Както хората имат различни дадености (дарби, умения, умствени способности и др.), така и имат и различни интереси. И ако една група хора е със сходни интереси и споделяте едни и същи неща, не означава, че целият свят е в краката ви, щото виждаш ли, ние творим духовна храна!
Еле па в днешното антисоциално време, и в ръка с технологиите, при толкова емоционални самотници, всеки 2ри твори нещо, за да задоволява емоционалния си глад. Може и да е суета, при професионалистите е поръчкова по-често, всичко може.
Малко хора от реалнопознатите, сред които се движа, знаят например, че пиша. Те просто имат други интереси. -
Поезията е изразът и отношението на поета към околните и света, но не и неговата същност.
Дали отразява света, в който живее, или света, в който "се вижда" да живее? А отношението ни към нечие творчество са възприятията ни.
Това, че може едно и също нещо в различно време да пресъздадеш различно, не означава друга същност> Поезията е проява на една съшност, проявена по различен начин заради различна ситуация, настроение, реакция.
Пример: ако ти се е случило нещо хубаво в личен план, слънцето днес ще ти се вижда грейнало от радост, денят по-красив от вчера
Обратното: ако нещо лошо си преживял, слънцето ще прежуря до болка, денят ще тежи от мараня и болка, и ще се молиш по-скоро да дойде вечерта, за да заспиш и забравиш. Но пак си същият човек. -
Благодаря на прочелите и харесалите този текст, Младене, Кате! Ивайло, благодаря за коментара и разсъжденията ти! Поезията може да се превърне в нещо опасно от отношението ни към нея. Всяко обожестяване и идолопоклонение изисква жертвоприношение. Човешки живот, човешка душа, човешко щастие… Но това е зад кулисите, незримо за тълпата почитатели. Не мисля, че трябва да превръщаме поезията в нанаситна паст, захранвана от прекършени човешки съдби.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
