Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения
вдълбаваш дълбоко
в крехкостта невинна на листа бял.
Дали ще издържи тежестта
на дните ти,
изпълнени с безумие?
Носи те живота
в посоките на твоите желания, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up