Jul 25, 2021, 2:44 PM

Изследване на нечия поезия 

  Poetry » Free verse
164 2 13

© Boyana All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички коментирали!
  • Това е очевидно ода. При това с доста добри попадения - ирония, лек сарказъм, хумористични метафори. Но... е всичко друго, но не и поезия, та даже и тотално недефинирания "свободен стих". Просто си е една нелоша саркастична ода в проза. И в "Проза" е нейното място.
  • Да, има го и това. Карлос Кастанеда беше от това течение. Други извести почитатели на стимулантите на мисловния мускул са, Зигмунд Фройд, съвременни композитори, като Пол Маккартни, технократи и бизнесмени също се подкрепят с психоактивни вещества. Въобще, на всеки му се иска да е по-така в творчеството и достиженията. Но в крайна сметка винаги се стига до онова Еклисиастово - Суета на суетите, всичко е суета. И лично аз съм на мнение, че ако прочетеш цялата световна поезия на земята и цялата художествена проза в добавка. Нищо смислено няма да постигнеш за развитието на личността си от това действие. Но ако прочетеш, някоя духовна книга или дори само кореспонденцията на, Луций Сенека, позната като ,,Нравствени писма до Луцилии" Тогава наистина ще имаш някаква полза. Във всеки случай аз не бих заменил, Платон, за, Оскар Уайлд, или Уилям Шекспир. При все, че Шекспир не е зле.
  • Ив... (Ивайло Христов) - а колко пишат или композират неадекватни под въздействието на разни субстанции? Все пак важното е какво оставят. Както и да е. Само по темата: Съгласна съм, че дарбата/талантът е даденост, но не и че се твори под божие въздействие. Кой каквото е натрупал, от там твори, а вече ерудиция, култура, интелигентност, образование, интелект и т.н. (за грамотност не споменавам, щото за мен е задължително) в комплект оформят начина на изразяване във вид на творба.
  • Именно, Пепи, точно това е то - чуждото давление. Алтернативните или множествени личности вътре в човека са чуждото давление. Имаш ли множество складове в себе си е лоша работата. Затова пътищата на аскезата, служението или духовните практики имат за цел, да изведат личността от туловищата на складовете и навън, на чист въздух. И така, човекът може да стане вече адекватен стопанин на складовата си база. Ако едва от този момент нататък той реши, че има желание да се занимава с творчество на текстове, което не е много вероятно да стане. То тогава със сигурност ще видно за читателя му, че този човек не е кой да е. Но в масовата практика на писателите и поетите, други ситуации се случват. И ти много правдиво ги описваш.
  • Не само поезията, но и прозата: натрупани подсъзнателно и несъзнателно закътани емоции и случки в подсъзнанието, с които въображението ни си играе, като в даден момент отключва преподредени от него тия емоции и ти ги изливаш словесно.
    Остава пък и под чуждо давление и внушение да пиша. Дори шизофрениците не пишат под чуждо, а имат по две или повече подсъзнателни "складови същности".
  • Хм, гледай сега как ме накара да се замисля, Пепи. Има истина в думите ти. И не малко място заема точно писането за самозадоволяване на емоционални гладове. А после, ние като прочетем и кажем. - Почакай малко бе, човеко! Какви са тия глупости, дето ни ги предлагаш да ги четем? Той вземе, че се обиди . Така и ние излизаме виновни, и емоционалният глад остава незаситен. Трябва да ти кажа, че и мен съвсем малко хора ме знаят, че пиша. Само на ония, които пишат и са ме питали - знам ли какво е писането, чета ли и писал ли съм и аз самият някога? Само на тях казвам, че знам и пиша и ако поискат им показвам, за да видят какво пиша. Лично за мен най-голямото клише е човек, който ми разправя велики работи под формата на стихове, а в реалния си живот е невъзпитан, грубиян, развратник, тютюнопушач, алкохолик, наркоман и въобще отдаващ се на най-долнопробни страсти човек. На такива въобще не им се връзвам на творческите напъни. Но ако човекът, е чисто същество, му се радвам и на писаниците.
  • Ив...- ако е божествен, нямаше ли да е съвършен и безгрешен?
    Хайде сега! На дарбата да придаваме божественост, при условие, че не тя определя човека като такъв, а реалните му действия. Дарбата само прави човека - човекът с дарба, в другите неща си е като другите: и яде, и пие, и се гневи, и обича, и мрази, и т.н.
    Що някой си мисли, че всички се интересуват от творенията му? Както хората имат различни дадености (дарби, умения, умствени способности и др.), така и имат и различни интереси. И ако една група хора е със сходни интереси и споделяте едни и същи неща, не означава, че целият свят е в краката ви, щото виждаш ли, ние творим духовна храна!
    Еле па в днешното антисоциално време, и в ръка с технологиите, при толкова емоционални самотници, всеки 2ри твори нещо, за да задоволява емоционалния си глад. Може и да е суета, при професионалистите е поръчкова по-често, всичко може.
    Малко хора от реалнопознатите, сред които се движа, знаят например, че пиша. Те просто имат други интереси.
  • Пепи, много интересни неща разказваш и аз се съгласявам с теб, че човек не пише нищо друго освен това, което е той самият. Нищо, че може да си измисля какви ли не сюжети и литературни герои. Все едно и също пише, себе си пише. И който умее да чете, го вижда гол, голеничък в нещата, които пише. Но по-долу засегнах въпроса за графоманията и неспособността дори сюжет и литературни герои да измисли, ако няма муза. Въобще в човека живее и бесовското и божественото и което надделее то се и излива от него. И понеже е твърде малко вероятно поетът да е чак божествен, то творчеството му най-често се явява просто суета на суетите и бесовски беснувания в красива опаковка. Но пък кой ни знае? Може ние с тебе да сме и божествени и да сме написали, чиста възвишеност в поетичните си творби. Блазе ни и да сме честити ако е така.
  • Поезията е изразът и отношението на поета към околните и света, но не и неговата същност.
    Дали отразява света, в който живее, или света, в който "се вижда" да живее? А отношението ни към нечие творчество са възприятията ни.
    Това, че може едно и също нещо в различно време да пресъздадеш различно, не означава друга същност> Поезията е проява на една съшност, проявена по различен начин заради различна ситуация, настроение, реакция.

    Пример: ако ти се е случило нещо хубаво в личен план, слънцето днес ще ти се вижда грейнало от радост, денят по-красив от вчера
    Обратното: ако нещо лошо си преживял, слънцето ще прежуря до болка, денят ще тежи от мараня и болка, и ще се молиш по-скоро да дойде вечерта, за да заспиш и забравиш. Но пак си същият човек.
  • Има и нещо напълно видимо от задкулисието, Бояна. Това е принасянето в жертва на свободната воля на писача на поетични измислици пред олтара на идола на поезията, условно наричан муза. Тоест, човекът вече не е свободен творец и същество, а е безсловесен роб, който незабавно пише всичко, което му бъде внушено да напише и няма власт над себе си да откаже да го стори. Така той става проводник на съблазни и на чужда воля. Ако попиташ повечето поети, те единодушно ще ти кажат, че не могат просто така да пишат, когато и каквото си поискат, а имат нужда и го правят, когато музата дойде при тях. По това ще познаеш, че не Бог твори чрез устата им. Защото Бог дойде, чрез Христос и каза: - Правя ви свободни вече и имате право на избор да решавате. Няма да има повече пророци, пратени по неволя да ви говорят. Тъй че по мое мнение, поетите са последните лъжепророци на земята. Но разбира се, дадено е и на тях обещанието, и те по всяко време имат правото да се разкаят и да престанат да бъдат поети.
  • Благодаря на прочелите и харесалите този текст, Младене, Кате! Ивайло, благодаря за коментара и разсъжденията ти! Поезията може да се превърне в нещо опасно от отношението ни към нея. Всяко обожестяване и идолопоклонение изисква жертвоприношение. Човешки живот, човешка душа, човешко щастие… Но това е зад кулисите, незримо за тълпата почитатели. Не мисля, че трябва да превръщаме поезията в нанаситна паст, захранвана от прекършени човешки съдби.
  • Мисля си, Бояна, дали пък поезията не е всъщност самата змия? Най-долното падение на душата в лоното на изкусителя? Защото тя е съблазън за бедните духом, а ония, които я пишат сами стават чародейци и капани за неопитни и невинни души. Често неволно, но понякога умишлено. И мнозина са паднали в съблазън, заради чудовището на поезията. А някои изпадат в пиянството на графоманията или в опиянението на фантазийните си образи. Грозно дело е поезията според мен. И опасно.
Random works
: ??:??