18.08.2015 г., 0:27  

Изслушай ме, Приятелю

1K 0 5

Светът, Приятелю, със сурогати пълен е.
Но пълноценно няма кой да замени
Единствения, който като нежна мълния
докосва ме отвън, ала отвътре ме гори

 

и ултразвуковонедоловимата промяна
във чийто Глас познавам, Друже скъп;
тревожно падне ли, макар с милиоктава,
сърцето ми се сгърчва, сякаш е без кръв.

 

Той, който има силата да ме изправи,
Той, в чийто поглед триста дяволи горят,
чието Име, Братко, ми е заклинание,
въздигащият ме над трънния житейски път.

 

И как, Приятелю, кажи ми, пълноправно
короната от обич с другиго да поделя
като Любимият в приятелите няма равен,
като Приятелят-Любим сред всичките е пръв.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е човек да има мотивация за това, което прави... В случая аз имам няколко!
    Благодаря ви!
  • "Той, който има силата да ме изправи,"

    Портретът точен.Чувството екстремно.
    Единственият и незаменим побира в себе си
    дъждовни многоточия,следи от зъби,облаци от дим...
  • „...като Приятелят-Любим сред всичките е пръв“ Хубаво е
  • Честно да си призная, не очаквах коментари под този "разговор", затова удоволствието да ви видя тук е двойно!
    Благодаря ви!
  • Е, браво ти!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...