Изслушай ме, Приятелю
Светът, Приятелю, със сурогати пълен е.
Но пълноценно няма кой да замени
Единствения, който като нежна мълния
докосва ме отвън, ала отвътре ме гори
и ултразвуковонедоловимата промяна
във чийто Глас познавам, Друже скъп;
тревожно падне ли, макар с милиоктава,
сърцето ми се сгърчва, сякаш е без кръв.
Той, който има силата да ме изправи,
Той, в чийто поглед триста дяволи горят,
чието Име, Братко, ми е заклинание,
въздигащият ме над трънния житейски път.
И как, Приятелю, кажи ми, пълноправно
короната от обич с другиго да поделя
като Любимият в приятелите няма равен,
като Приятелят-Любим сред всичките е пръв.
© Таня Донова All rights reserved.
