18.12.2018 г., 15:48 ч.

Изтръгнете очите ми 

  Поезия
1256 26 69

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...
  696  10  35 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси!
    Хората сме като фигури по шахматна дъска - редуваме бял и черен ход, често без да си даваме сметка за цвета и смисъла на житейската ни разходка.
    А, между другото днес съм си забравила очилата и осъзнавам, че зрението ми отслабва... 😉
  • Синьо цвете, не само че не си се родила слепец, но и отваряш очите на другите. Очите ти не могат да понесат "осквернената памет с коварство", а ако беше слепец тогава душата ти щеше да "вгражда килии" в мрака и така пак да намери начин да се оттърси от човешката поквара. Твоята непримиримост е избухнала в разтърсващ апел и страхотен финал! Докосна ме!
  • И в двата случая не става дума буквално за изтръгване на зрителните органи, а това, което те виждат /Ивайло Балабанов/ и това, което не иска да виждат /Мая Нарлиева/. Това е вид метонимия, а в частност – синекдоха. И още по-точно – заместване на мн.ч. с единствено (очи с гледка), а не част вместо цялото.
    Отвъд буквализма трябваше да погледнеш, вместо да броиш запетаите. Ако даден човек не вижда нещо, (въпреки това) то може да съществува.
    "Човек вижда токлокова, колкото знае" е казал Гьоте.
    Дотук бяха коментарите на коментарите. Уточнения, разяснения, въпроси – на лични съобщения.
  • Мастер, темата е повече от изчерпана. Здраве да е. (както сам каза)
  • да се чете:
    ...три пунктуационни грешки (липсват три запетаи).
  • „ В "Жената с белия шал" на Ивайло Балабанов има подобен финал. Разбира се, не бива думите да се приемат буквално. Под "очите" авторът има предвид това което те виждат или това което не му се ще да виждат /това е синекдоха/, а не визира буквално органите на зрението.” - maistora (Красимир Тенев)

    Прочетох много внимателно твоя коментар и в него открих три пунктуационна грешки (липсват три запетаи).
    Гледах, гледах, но във финала на авторката синекдоха така и не видях, да не говорим пък за дълбочина на текста. Нека да не търсим под вола теле. Няма да го намерим.

    Весели празници на теб и на всички в сайта!
  • Латинке, прочети пак предишния ми коментар, после отново прочети и двете стихотворения. Ако успееш да се отърсиш от буквализма, може и да ги разберш. Ако не успееш, здраве да е.
  • Който не може да вижда със сърцето и телескопи да има, вместо очи, пак няма да види!
  • Петър, внимавай! Води до пристрастяване.
  • Препрочетох стихотворението. И пак ми хареса. Много.
  • Гаврил, "шеговития", сори за лапсуса.
    Спиро, добре дошъл на страничката ми. Не бих могла да ти отговоря.
  • Хубаво е!
    А тиа, дека праат анализ, дали че моат да скалъпат морфологический анализ на самата дума "анализ"?
  • Уважаеми Майсторе, в стихотворението „Жената с белия шал” Ивайло Балабанов „има подобен финал”, но неговият лирически герой иска да бъдат „извадени очите му” и да бъдат дадени на съпруга на „Жената с белия шал”, който, заслепен от алчността си, не вижда до себе си нейната красота. Тук лирическият герой прави жертва в името на красотата! Браво на Ивайло Балабанов!
    А това е линк на прекрасното стихотворение „Жената с белия шал”.
    http://vivafolk98.blogspot.com/2011/08/blog-post_733.html
    Финалът на стихотворението„Изтръгнете очите ми! Моля!” няма нищо общо със сравнението, което правиш. Да не говорим пък, че цялото стихотворение е изградено от клишета! И накрая, уважаеми Майсторе, след като си видял красотата, да искаш да ти „извадят очите” и да ги дадат на слепеца, за да може и той да я види до себе си е благородно, а да искаш да ти „изтръгнат очите”, да ти бъде отнета светлината, без да е известна причината, е безумие и кощунство!!! Такова е моето скромно мнение!
  • Синьо цвете, след като упоменаваш моят псевдоним в коментара си, считам за редно да взема отново отношение.
    Ще направя анализ на последния куплет на стихотворението ти.
    „Ако бях (но не съм) се родила слепец,
    в слепотата си тъмна и гола
    бих вградила килия за всеки подлец.
    Изтръгнете очите ми! Моля!”
    Както е всеизвестно „всеки подлец” е в тъмнината. Тогава защо лирическата ти героиня иска да ги вкара отново в тъмнината? Какво добро се надява те да видят, да получат, в тази „вградена килия”, в тази нейна тъмнина?
    Поантата на стихотворението ти няма никаква връзка с текста.
    Не виждам нейния смисъл.
    Логиката е, ако в цялата тази аналогичност изобщо може да се говори за логика, че лирическата героиня няма нужда от светлина и че иска доброволно да остане в тъмнината заедно с другите слепци.
    Причината не е известна.
  • Разбрах те напълно, Гаврил, и благодаря!
    (Надявам се, че и ти си доловил шефовития ми тон)
    Едва ли някой живее в заблуда, че една творба може да се хареса и бъде разбрана от всички, а и нямаме подобни цели. А егото...Ех, негово Величество Егото...необятна тема, но ще я оставим за друг път.
    Хубав ден и на теб!
  • Разкостването е само за най-заслужилите и нуждаещи се. Където може да има културен диалог, културен и ще бъде. Става въпрос за честно дадено, смислено и подкрепено мнение без его и стремеж за налагане, за самоцелно остроумничене и други пиар-подобни средства.

    Май вече всичко казах по и около темата.
    Хубав ден!
  • Смея ли да отрека?! Ще ме разкостиш.
  • Хаха, може, както и да го наречеш, не можеш да отречеш, че има паралел в някои поведения между хората и животните, и неслучайно има нарицателни за характер или поведение при хората, взети от животинския свят
  • Как, как?! Лъвска поквара...
  • Това за въпросната поквара дали отсъства при животните - въпрос на гледище, според мен.

    Не знам как да наречем факта, че всеки лъв, заставащ начело на прайда, убива всички малки от други лъвове... само за аналогия с човешкото: борба за власт и елиминиране на конкуренцията.
    Това е само един пример с една характерност на едно животно. А ако погледнем, ще намерим и за други...

    Аз също на един етап мислех, че някои лоши неща ги има само при човека, но се оказа че не е така... Просто понятията се надграждат когато човек приеме ново знание.

    “Животните не лъжат”, ще каже някой - питайте хамелеона или мъжката богомолка, която си мисли че ще си прекара страхотно с очарователната женска привечер
  • Вярно е, Валя, нищо ново не казвам. В това съм категорична. Изкривяването/изкорубването на душите е именно заради тяхната слабост. (отговарям ти въпреки риторичността във въпроса ти).
    Ако покварата е само човешка, то няма липса на логика в словосъчетанието, а оригиналност...
    Не съм тръгвала от поантата, тя ми хрумна впоследствие, но е възможно да има известна непоследователност. Твърде субективно е. Не мога да преценя.
    Мили хора, имам трезва преценка за всяко нещо, което съм драснала...
    Да се усмихваме!
  • Мая, има много твои стихове, които харесвам, но това не е от тях. Тръгнала си със заряд, който обаче си разпиляла в ненужни обяснения и напрегнати метафори. Финалът несъмнено ни препраща къв Очи на Ивайло Балабанов.
    Но: щом душите ни са слаби, за какво изкорубване става дума? И каква е покварата, ако не човешка. Не знам да има поквара при животните или цветята. Аз лично съм объркана - нарисувала си апокалиптична картина, за да защитиш поантата, която ти е хрумнала най-напред. Объркана съм, защото нито аз, нито някой от обкръжението ми е "трошил" хляба или покрива, след като ги е измолил. Или е убил брат си и прочее. Това са трафарентни образи, които не носят нищо ново. Прости ми, че бях искрена. Не слагам оценка.
  • Започвам да се внасям...
  • Ми няма да се отнасяш тогава
    Колко е хубаво на Коледа, ей...
  • Далеч не смятам, че човечеството е масово покварено и подло, напротив - ежедневно срещам доброта и топло отношение. Този стих е насочен към тъмната страна на човека, без значение колко често е проявлението й. Благодаря на всички, които размишляваха тук, но за мен интерпретацията на Латинка е непонятна до голяма степен, защото тя се обръща ту към лирическата, ту към автора...Нарича финала проклятие или кощунство без ясна обосновка. Предвид разнообразието от похвати и образи, които литературата познава, не виждам какво толкова възмутително вижда в този финал. Ок, не й харесва. Разбрах го от първия й коментар. Оттам насетне, въпреки че изтрих един и същ неин "приятелски" коментар двукратно, който аз лично намирам за неприемлив, тя настоятелно публикува потретно.
    Ех, че се отнесох...
    Тук съм, за да ви пожелая добро настроение и вярна посока!
  • В "Жената с белия шал" на Ивайло Балабанов има подобен финал. Разбира се, не бива думите да се приемат буквално. Под "очите" авторът има предвид това което те виждат или това което не му се ще да виждат /това е синекдоха/, а не визира буквално органите на зрението.
  • Технически издържан е - факт! А посланието не бих казал че е кощунствено. Не ми допада човек да съди по догми, защото не ми звучи човешко и искрено. Когато нещо е почувствано - това има значение! А иначе за посланието - единственото което би могло да одраска, е възможността на някои читатели да го видят като предраматизирано...

    Иначе хубави метафори и добра ритмика.
    Хубаво е когато човек не налага вижданията си и не намесва авторитети, политики и религии...
    Всеки сам си преценява чии съвети звучат правдоподобно и имат стойност.

    Моят поздрав е за изпълнението.
  • Преди няколко месеца, по почина на Иржи, направих своя класация на това кой какво може в Откровения. Е, аз не коментирам обикновено, но този път ще направя изключение. Ти, Мая, спечели приза в категория "Метафори". Никой не умее толкова добре да напише нещо простичко, което да ми свие гърлото. И да, въпрос на субективизъм е. Не си падам по многословията, по носене на вода от през девет галактики. Всъщност, тръгнах да пиша на коментиралите по-долу. После осъзнах, че няма смисъл. Стихът ти е технически издържан, а темата ми е много близка. Всяка написана дума тежи на мястото си. За метафорите ти вече споменах. Сега се опитвам да си спомня поантите на другите ти стихове... Не мога да съм категорична, но като че най-силната е точно тук. А тези неща не виждам защо трябва да ги обяснявам на хора, които очевадно (думата е съзнателно употребена) са предубедени и нападат целево. Не знам защо го правят. Сигурно е заради Коледния дух..
  • „Някои ги е затресло повечко явно...подозирам, че е от нарушение във вестибуларната им с-ма!” – tictac (Синьо цвете)

    Мда… и аз така мисля за лирическата ти! Финалът на стихотворението ти „Изтръгнете очите ми! Моля!” нито в прекия, нито в метафоричния смисъл е добро. Лирическата ти да иска да бъдат изтръгнати очите й, да бъде отнета светлината й, е кощунство! Че чак се моли да бъде направено!…

    Моят приятелски съвет е да мислиш какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи!

    Може отново да изтриеш коментара ми! Дори ме блокирай, ако искаш, но знам, че това, което ти пиша днес, ще те накара да се замислиш!..

    Честито Рождество Христово!
    Нека Бог да те пази и закриля!

    п.п. Ниската ти оценка не е от мене.
  • Силно и прочувствено!
  • Албенка!
    Някои ги е затресло повечко явно...подозирам, че е от нарушение във вестибуларната им с-ма!
    Светли празници! (и балансирани)
  • "Разтърсва този стих!... Особено финалът!" anabel7 (Албена Димитрова)

    Така е, Анабел! Финалът и мен ме разтърси!... Сега не ни остава нищо друго, освен да се молим никога да не се случи това проклятие на Мая – да й бъдат изтръгнати очите!
  • Разтърсва този стих!... Особено финалът! Поздравявам те, Мая! Поздравявам и Майстора за избора!
  • Таня, Латинка! 🌹
  • Спасителят Иисус Христос казва:
    “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед.
    А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”. (Матея 22:37–40.)

    tictac (Синьо цвете), човек може да вижда и със сърцето си! А "килия за всеки подлец" може да бъде вградена и без човек да е сляп.
    Не смятам, че в думите на Мария Димитрова има "обиден сарказъм". Просто е била искрена! В "Изтръгнете очите ми" на мен също не ми харесва посланието!
  • Много хубав стих, Мая!
  • С най-чистите намерения!
  • Бог с теб, Мая!
  • Благодаря ти, че влезе в моя дом с добра дума и пожелания! Добро да те застига, Мая, и пролазникът в къщата ти да е с чисти намерения и човеколюбиво сърце! Честит празник, миличка! Не позволявай гласа на завистниците да одраска
    душата ти!
  • Днес е Игнажден! Честит празник на всички празнуващи. По традиция мисля, че се вари жито и аз запретвам ръкави,а от себе си ще добавя и един невероятен сладкиш, за да нагостя вкусно всеки който прекрачи прага ми днес. Ако остане, ще почерпя и вас!
    Усмихнат да е денят ви, празнуващи и непразнуващи!
    Мария, Данаил! Радвам се, че бяхте тук!
  • Не и след като те чух как рецитираш, Мая. Това остави неизгладима следа в съзнанието ми, от която още се възстановявам. Казвам го абсолютно сериозно. Но едва ли ще можеш да разбереш как се чувствам, и не ти го пожелавам. Няма възстановяване от подобен шамар. Жива и здрава. И вдъхновена.
  • Много ни трябва , за да бъдем добри, много е! Да преодолеем себе си - това е най-трудното!
  • Мария...
    Не знам какво да ти отговоря. Точно в този момент не знам. Имаш едно последване от мен. Надявам се това наистина да те усмихне.
    Силве....!
    Слънчо, не. Не трябва да се намесва редактор. Мария е споделила мнението си. И то не ме обижда.
  • Мария, виждам, че наистина сте много етичен човек! Ама много! И мисля, че тук спешно трябва да се намеси редактор.
  • Не, Мая, и през ум не ми е минало да обиждам когото и да било. Аз съм обидена. Вчера се старах, писах коментари, а рейтингът ми - нула. А някой съветваше да се пишат коментари, независимо от това какво пишеш вътре. Ето, опитах, а даже и емотикони не получих. Не че са ми притрябвали. Усмивка.Само един последовател. Искам да съм популярна като теб, а не се получава. И не искам, защото съм интроверт., Ти имаш говорни дефекти и рецитираш ужасно, а получаваш похвали. Това ме дразни, мога много по-добре от теб, но не е етично да чета с лошо качество на техниката. Но дори и можех да кача прочитите си, не съм сигурна, че бих го направила, защото моите стихотворения пак няма да се харесат, а аз имам етични съображения относно посланията на чуждите, включително и твоите. /не говоря за стихотворно майстроство, а за послания./ Това е неразрешима дилема и ме уморява и гневи. Честно, на мен ми идва в повече тази инфантилна еуфория, но проблемът е в мен. Не желая да се адаптирам към нея.
  • Знаеш ли Мая, аз много не разбирам от поезия, но съм като барометър на емоция и улавям и най-малката честота, а този стих... това стихотворение... влезе ми във вените. Другото е многоточие
  • 😃 Скица!
  • И много повече е...не ме бива в похвалите
    Емоти кон?
  • Колкото толкова!
    Благодаря ти!
  • Поезия, Мая...поезия..
  • Мари, благодаря!
  • Остави ме без дъх!!! Дори и някой да изтръгне очите ти, ще останат тези на всевиждащата ти чувствителна душа!
    Адмирации за това стихотворение, Мая!
  • Аз и останалия свят, както обикновено. Тази, на която казват "Лека нощ" посред ден, за разлика от останалите. Не казвам, че го правите, казвам как се чувствам, вината не е в другите, в мен е. Но наистина се чувствам уморена, не мога дълго да стоя пред компютъра вечер, извини ме.
  • Изброявам опциите за клавиатура, в случай че ти е необходима. Не за емотикони. Как се чувстваМЕ? Кои? СМЕ по-добри?... Мен тирета не ме дразнят.
    Това беше наистина в посока, непонятна за мен.
    Ние ....Вие? За какво иде реч тук?
  • E, изписването на "Усмивка" не е нарушение на правилата, а на мен ми е все тая, не съм фиксирана на тема емотикони и да доказвам, че мога всичко, което можете и вие и че не сте незаменими или по-добри от мен в нещо. ЗНАМ, че има неща, в които сте по-добри, както знам, че има неща, в които аз съм по-добра. Достатъчно се туткам с тиретата, ако седна да копи-пействам и емотикони... Не е толкова важно. Дано не дразня, знам как се чувствате. Но понякога ми се иска да се чувствам не като някой друг, а като себе си, за разнообразие. Че животът ми мина в уроци по натриване на носа и в "да видиш какво е". Е, виждам. Макар и с очила и преуморени очи. Приятен ден, Мая, още веднъж поздравления за стихотворението, искрено.
  • И за емотиконите можеш да ползваш копи-пейст.
    Ако си на тел или таблет, можеш от нета да си свалиш клавиатура. Има различни. Ако си на комп, купуваш нова.
  • Благодаря, Мая, но не се получава. И дългото тире ми изчезна някъде, сега имам две долни тирета и едно късо. Има два варианта. Или по маркототьовски съм попаднала на уникална клавиатура, или съм прекалено глупава и неволно съм прецакала нещо. По-вероятно е второто. Усмивка. Сега пак си карам на копи-пейст с тиретата, за да не дразня перфекционистите и да не ме подозират в умишлено нарушаване на граматическите правила. Освен това имам криви зъби и като се усмихвам, се виждат. Но не и когато пиша. Затова обичам да се усмихвам. Никой не ми вижда кривите зъби. Усмивка. Усмихнати празници и на теб, и писмено, и емотиконно, и визуално, и гласово - упс!
  • Стойчо, радвам се, че пое "изстрела" в гърдите радушно.
    Мария, притежаваш умението да четеш творбите по свой, различен начин, и анализираш подпластово. Правят ти впечатления подробности, които повечето хора не забелязват и не се притесняваш да покажеш мислите си. За всичко което те поздравявам. (И понеже обичаш да се усмихваш ти показвам как да използваш клавиатурата за емотиконче усмивка, ако желаеш, разбира се: двуеточие и скоба натискаш непосредствено едно след друго, без интервали : ) Ето: Може и нацупено, тъжно лице : ( Ето:
    Георги, Силве, радвам се, че се спряхте при мен.
    На всички желая добро предколедно настроение! 💙
  • Хареса ми...Силно, истинско...
  • Никога не съм се съмнявала в способността ти да предаваш емоции на хартия. Това го можеш. Затова се спрях именно на твоята "Палечка", когато ти изпратих аудиопрочита си на това чудесно стихотворение. Защото беше благодатно за интерпретация. Радвам се, че си прегърнала идеята за прочит на чужди стихове така присърце и и толкова се стараеш. Аплодисменти.
  • Интересно, че думата "слепец" няма женски род, както и думата "ловец". Какво ли биха казали привържениците на Истанбулската конвенция по въпроса? Може би да коригираш края си на "сляпо същество от женски или мъжки род", за да е текстът политически коректен? Какво ли стихотворение би се получило тогава? Усмивка.
  • Това е самоотвержена поезия!
    Какъв моралноетичен заряд, който нагнетява словото и този финал са безспорен изстрел в душата на читателя! И той е вече спечелен и очарован.
    Мая, моите почитания!
  • Просто останах бездумна, не знам какво да кажа, освен почитания към дарбата ти. Разтърсващо е!
  • Много сте сладки, когато се обръщате към героините ми с моето име.
    Гневно ли звучи? Значи съм успяла!
    Дами!
  • Ако очите ни лъжеха, размерът нямаше да има значение. Упс! Малко или много, все щяхме да сме добри. Какво значение има голямо, малко, щом всичко е зрителна измама? Проблемът не е в очите, а в главите. Не се лишавай от очите си, Мая. Хората по природа са добри и нормални и нямат нужда от малко или много, доброто си е в тях. Впоследствие са се увредили. Много по-лесно е да бъде възстановено първоначалното им състояние. По-трудно е от доброто да се направи нещо увредено. Но злото е много изобретателно и упорито, но пък доброто има неограничени количества търпение. Поздравления за стихотворението. И по-малко гняв, той не помага.
  • Защо ти са очи? Ще те излъжат.
    Вземи от мене игленик- душа.
    За портите небесни ще завържа.
    Камбаните. Света ще оглуша.
  • Благодаря ви!
    Мастер...!
  • Пррекрасно написано!
  • Много, много силно! Направо разтърсващо!
Предложения
: ??:??