18.12.2018 г., 15:48

Изтръгнете очите ми

2.4K 27 69

Колко малко ни трябва да бъдем добри!

Уж е малко, а все не достига –

десет бели повели нам Бог повери,

само десет в Свещената книга.

 

Изкорубваме своите слаби души

с мародерства и похот, с палежи... –

безпризорни и празни след туй ги тешим,

щом църковни визити бележим.

 

След молитви за хляба и покрива, как

ги трошим и захвърляме гнили,

а навън за коричка и топла ръка

някой проси премръзнал, без сили.

 

Брат на брата посяга. Под заупокой

оскверняваме памет с коварство,

сатанински потриваме длани към свой,

потопени в човешка поквара.

 

Колко завист посяваме в тежкия ден,

колко болка и мерзости жънем!

Победителят стиска трофей, победен

увенчава успеха си с тръни.

 

Ако бях (но не съм) се родила слепец,

в слепотата си тъмна и гола

бих вградила килия за всеки подлец.

Изтръгнете очите ми! Моля!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси!
    Хората сме като фигури по шахматна дъска - редуваме бял и черен ход, често без да си даваме сметка за цвета и смисъла на житейската ни разходка.
    А, между другото днес съм си забравила очилата и осъзнавам, че зрението ми отслабва... 😉
  • Синьо цвете, не само че не си се родила слепец, но и отваряш очите на другите. Очите ти не могат да понесат "осквернената памет с коварство", а ако беше слепец тогава душата ти щеше да "вгражда килии" в мрака и така пак да намери начин да се оттърси от човешката поквара. Твоята непримиримост е избухнала в разтърсващ апел и страхотен финал! Докосна ме!
  • И в двата случая не става дума буквално за изтръгване на зрителните органи, а това, което те виждат /Ивайло Балабанов/ и това, което не иска да виждат /Мая Нарлиева/. Това е вид метонимия, а в частност – синекдоха. И още по-точно – заместване на мн.ч. с единствено (очи с гледка), а не част вместо цялото.
    Отвъд буквализма трябваше да погледнеш, вместо да броиш запетаите. Ако даден човек не вижда нещо, (въпреки това) то може да съществува.
    "Човек вижда токлокова, колкото знае" е казал Гьоте.
    Дотук бяха коментарите на коментарите. Уточнения, разяснения, въпроси – на лични съобщения.
  • Мастер, темата е повече от изчерпана. Здраве да е. (както сам каза)
  • да се чете:
    ...три пунктуационни грешки (липсват три запетаи).

Самотно висиш на бесилото на болката...

Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...
1.4K 10 35

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...