Dec 18, 2018, 3:48 PM

Изтръгнете очите ми

  Poetry
2.4K 27 69

Колко малко ни трябва да бъдем добри!

Уж е малко, а все не достига –

десет бели повели нам Бог повери,

само десет в Свещената книга.

 

Изкорубваме своите слаби души

с мародерства и похот, с палежи... –

безпризорни и празни след туй ги тешим,

щом църковни визити бележим.

 

След молитви за хляба и покрива, как

ги трошим и захвърляме гнили,

а навън за коричка и топла ръка

някой проси премръзнал, без сили.

 

Брат на брата посяга. Под заупокой

оскверняваме памет с коварство,

сатанински потриваме длани към свой,

потопени в човешка поквара.

 

Колко завист посяваме в тежкия ден,

колко болка и мерзости жънем!

Победителят стиска трофей, победен

увенчава успеха си с тръни.

 

Ако бях (но не съм) се родила слепец,

в слепотата си тъмна и гола

бих вградила килия за всеки подлец.

Изтръгнете очите ми! Моля!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Нарлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краси!
    Хората сме като фигури по шахматна дъска - редуваме бял и черен ход, често без да си даваме сметка за цвета и смисъла на житейската ни разходка.
    А, между другото днес съм си забравила очилата и осъзнавам, че зрението ми отслабва... 😉
  • Синьо цвете, не само че не си се родила слепец, но и отваряш очите на другите. Очите ти не могат да понесат "осквернената памет с коварство", а ако беше слепец тогава душата ти щеше да "вгражда килии" в мрака и така пак да намери начин да се оттърси от човешката поквара. Твоята непримиримост е избухнала в разтърсващ апел и страхотен финал! Докосна ме!
  • И в двата случая не става дума буквално за изтръгване на зрителните органи, а това, което те виждат /Ивайло Балабанов/ и това, което не иска да виждат /Мая Нарлиева/. Това е вид метонимия, а в частност – синекдоха. И още по-точно – заместване на мн.ч. с единствено (очи с гледка), а не част вместо цялото.
    Отвъд буквализма трябваше да погледнеш, вместо да броиш запетаите. Ако даден човек не вижда нещо, (въпреки това) то може да съществува.
    "Човек вижда токлокова, колкото знае" е казал Гьоте.
    Дотук бяха коментарите на коментарите. Уточнения, разяснения, въпроси – на лични съобщения.
  • Мастер, темата е повече от изчерпана. Здраве да е. (както сам каза)
  • да се чете:
    ...три пунктуационни грешки (липсват три запетаи).

Самотно висиш на бесилото на болката... 🇧🇬

Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...
1.4K 10 35

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...