Nebula_Of_Poetry (Nebula)
25 38
6.12.2023 г., 15:28 ч.

Жажда 

  Поезия » Философска, Друга
418 4 6

Отново мрак изгря в нощта –

самотна, черна и унила,

в лед сковала нечия душа,

студени пръсти във сърце ѝ впила!

 

Надежда крехка тлее в черен дим.

Преди да се сломи от скръб душата,

бори се за сетен дъх горката,

неизвестното е враг непобедим.

 

Надеждата е жива, дори вода не я гаси

и все ни тегли към момент печален,

а само спомен, скръбен и прощален,

ни чака там, в морето от сълзи!

 

- О, ти надежда, все ни връщаш пак

към болка люта, от която стене съвестта ни,

ала не ще отмине, сякаш вечно ще остане

и ще погинем там, сред непрогледен мрак. 

 

А все по-жално моля се на глас,

молитвата ми да пробие мрака,

утехата бленувана седи и тихо чака

надежда всяка да убия аз.

 

И като птица феникс в пепелта,

живота в мене пак ще се роди!

Надежда всяка щом с ръцете си уби,

откъсна се човекът от захвата на скръбта!

 

**Бележка: С тази творба исках да покрия основната идея, зададена от организатора, но в същото време да акцентирам повече върху мрака на съзнанието, където сенките на трудностите рисуват своите дълбоки следи върху интимния свят на душата и върху това, че често надеждата е това, което ни пречи да се откъснем от миналото, за да постигнем ново начало. Оставяйки новото начало едва за края, целя читателя самостоятелно да изгради образа на освобождение и облекчение след скъсване с миналото!

 

Моля, не се пестете! 

© Nebula Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успех и от мен!
  • Благодаря, господа!
    Понеже споменахме едно светило в българската литература, ще си позволя да ви поздравя с нещо негово, като смятам, че е и по темата:
    "И все с надежда бяха дървесата
    лъчи над тях ден слънчев да пророни,
    но в тъмна нощ бе празник в небесата
    и сняг обсипа голите им клони.

    Замлъкнаха те, в горка скръб замрели,
    под бремето на новите одежди -
    на бляновете в сетний час съзрели
    безплодьето на своите надежди."
  • Успех в конкурса!
  • Успех в конкурса!
  • Изненадан съм, че забелязахте! Мое най-любимо произведение! Търсен ефект беше, понеже така го почувствах в сърцето.
  • Прилича на "Аз искам да те помня все така", оставено ни от гения Димчо Дебелянов.
Предложения
: ??:??