Отново мрак изгря в нощта –
самотна, черна и унила,
в лед сковала нечия душа,
студени пръсти във сърце ѝ впила!
Надежда крехка тлее в черен дим.
Преди да се сломи от скръб душата,
бори се за сетен дъх горката,
неизвестното е враг непобедим.
Надеждата е жива, дори вода не я гаси
и все ни тегли към момент печален,
а само спомен, скръбен и прощален,
ни чака там, в морето от сълзи! ...