Жаждата на странника
ЖАЖДАТА НА СТРАННИКА
Когато вечер, капнал от умора,
вървиш по билото на горда планина
и видиш кладите от лумнали огньове -
повикай ме - това е моята снага!
Когато уморен от хорски приказки
се скиташ сам между вековните ели,
във ромона на ручеите бистри
се взри - това са моите очи!
Ако избягал от досадна суета,
зарееш поглед в синьото небе,
красивите криле на птичите ята
рисуват нежно моето лице!
Когато от приятели предаден,
заровиш длани в мократа земя,
и сетиш на земята топлината -
това съм аз - любов и светлина!
Не ме търси в пресъхналите кладенци!
Не ме очаквай в тих, спокоен ден!
Защото аз съм жаждата на странника!
Светкавицата в мрачното небе!
Звънът на горди, непокорни чанове,
отекнал някъде във тъмнината,
Духът на древни и сурови ханове!
Вековната омая на Земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
