danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
23.12.2010 г., 0:06 ч.

Жаждата на странника 

  Поезия » Друга
768 0 14

ЖАЖДАТА НА СТРАННИКА

 

Когато вечер, капнал от умора,

вървиш по билото на горда планина

и видиш кладите от лумнали огньове -

повикай ме - това е моята снага!

 

Когато уморен от хорски приказки

се скиташ сам между вековните ели,

във ромона на ручеите бистри

се взри - това са моите очи!

 

Ако избягал от досадна суета,

зарееш поглед в синьото небе,

красивите криле на птичите ята

рисуват нежно моето лице!

 

Когато от приятели предаден,

заровиш длани в мократа земя,

и сетиш на земята топлината -

това съм аз - любов и светлина!

 

Не ме търси в пресъхналите кладенци!

Не ме очаквай в тих, спокоен ден!

Защото аз съм жаждата на странника!

Светкавицата в мрачното небе!

 

Звънът на горди, непокорни чанове,

отекнал някъде във тъмнината,

Духът на древни и сурови ханове!

Вековната  омая на  Земята!

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??