15.02.2010 г., 20:10

Жаждата на всички морета

1K 0 22

 

Прекипя тишината във вените -

с аромат на пелин и на билки.

В очите ми пак лято прохожда

и ухае на зреещи гроздове.

И съм жадна, все по-жадна за теб.

А сълзите почукват с тимпани

и огласят бреговете на мислите,

изтъкани от твоето присъствие.

Като виното - тежко и дъхаво,

есента пусна в мен филизите си.

И съм лудо пияна от трепети,

попили до дъното на душата ми.

Като сянка на мъж пада виното –

с жаждата на всички морета.

 

 

14.02.2010 г.

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...