Жарта под тежка пепел се събира...
Обличам се със черна и протяжна нощ.
Под нея риза. Най-бургундското,
червено.
Добър ли съм? Не съм и лош.
Обувките ми - тесни, за да влезеш.
Неонът осветява този град,
във който ако спиш, ще те забравят.
Грехът е малкият ми блуден брат -
виновен с теб да се захвана...
Не си помислям неуспех.
Ръцете ми са влажни, но не трепват.
Под роклята - пожар. В очите - лед,
а устните ти ме приканват с шепот...
Ще бъде както искам! Буреносно.
За тихи нежности ми мина модата.
И смисълът от пряк в прено̀сен е,
че даже и позьорът сменя позата.
Та.., виж - събличай суетата!
Романтиката после. Ще я вземеш.
Това, с оргазма във душата
е само губене на още време...
Защото огънят вода не търси.
Жарта, под тежка пепел се събира.
На ризата - червеното са къ̀рви,
но още има от сърцето за разбиване!..
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
