diesto (Данаил Антонов)
978 523
Apr 25, 2019, 12:36 PM

Жарта под тежка пепел се събира... 

  Poetry » Love, Phylosophy
358 5 5

Обличам се със черна и протяжна нощ. 

Под нея риза. Най-бургундското, 

червено. 

Добър ли съм? Не съм и лош. 

Обувките ми - тесни, за да влезеш. 

Неонът осветява този град, 

във който ако спиш, ще те забравят. 

Грехът е малкият ми блуден брат - 

виновен с теб да се захвана... 

Не си помислям неуспех. 

Ръцете ми са влажни, но не трепват. 

Под роклята - пожар. В очите - лед, 

а устните ти ме приканват с шепот... 

Ще бъде както искам! Буреносно. 

За тихи нежности ми мина модата. 

И смисълът от пряк в прено̀сен е, 

че даже и позьорът сменя позата. 

Та.., виж - събличай суетата! 

Романтиката после. Ще я вземеш. 

Това, с оргазма във душата 

е само губене на още време... 

Защото огънят вода не търси. 

Жарта, под тежка пепел се събира. 

На ризата - червеното са къ̀рви, 

но още има от сърцето за разбиване!.. 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??