27.01.2018 г., 2:25

Желания

557 2 5

Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.

Сина си не искам да уча,

сърце да показва от камък.
Ще има дечица и внуци,
и дама красива, и пламък.

Сина си не искам да уча,
животът, че щедро дарява.
Не носи Версаче и Гучи,
теглото на тази държава.

Сина си не искам да уча,
на някаква щедрост за хвала.
Когато подават му ключа,
врати да отваря, и зали.

Сина си човек ще направя.
Животът е труден, нали?
Но цялата трудност се дави
във нечии детски очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...