Jan 27, 2018, 2:25 AM

Желания

  Poetry » Other
558 2 5

Сина си не искам да уча,
да бъде човек на парите.
Ще има добро и за куче,
когато са тягостни дните.

Сина си не искам да уча,

сърце да показва от камък.
Ще има дечица и внуци,
и дама красива, и пламък.

Сина си не искам да уча,
животът, че щедро дарява.
Не носи Версаче и Гучи,
теглото на тази държава.

Сина си не искам да уча,
на някаква щедрост за хвала.
Когато подават му ключа,
врати да отваря, и зали.

Сина си човек ще направя.
Животът е труден, нали?
Но цялата трудност се дави
във нечии детски очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....