Жената, която с мечти се завива
На мен не ми е трудно
със шантавия вятър да лудувам
и даже никак не е чудно
как мечтите си в небето рисувам.
Постилам си килим сияния,
поръсвам ги със щипка смях,
добавям весели послания,
ухаещи на топъл грях.
А после споря със дъжда.
Искам с него да танцувам,
а той уплашен изръмжа,
страх го е със мен да полудува.
Тогава ще си взема лунен лъч
и в него тихо ще се свия.
Ще ме приспи отвънка птича глъч
и с песните ще се завия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
