Mar 26, 2013, 12:40 PM

Жената, която с мечти се завива 

  Poetry » Other
499 0 3

На мен не ми е трудно

със шантавия вятър да лудувам

и даже никак не е чудно

как мечтите си в небето рисувам.

 

Постилам си килим сияния,

поръсвам ги със щипка смях,

добавям весели послания,

ухаещи на топъл грях.

 

А после споря със дъжда.

Искам с него да танцувам,

а той уплашен изръмжа,

страх го е със мен да полудува.

 

Тогава ще си взема лунен лъч

и в него тихо ще се свия.

Ще ме приспи отвънка птича глъч

и с песните ще се завия!

© Румяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав, Руми!
  • Благодаря Жани!Текна ми сутринта на прима виста,сега като се заслушах,наистина би могло да се пооправи!
    "Как мечти в небето си рисувам!"Звучи малко по-добре!
    Благодаря Ви Илко и Анна,че се отбихте на страничката ми!Трогнахте ме!
  • Като съдържание много ми хареса, като изпълнение... би могло да се пошлифова още малко
    ( особено 1 и 3 куплет )
Random works
: ??:??