Изсипва се гневът ти над цялата земя.
Не ще простят греха ти,
не ще пожалят твойта красота!
Във песни си възпята,
нощта е твоят дом...
Поети вдъхновяваш,
от тук до древността...
Младежи съблазняваш,
а на човечеството болести и смърт "даряваш".
Ти спорна личност си,
признавам , жената първа на Адам.
С коси от мрак се разпиляваш.
ветровете южни укротяваш
На пълнолуние блестиш,
копнежите им крехки ще сломиш...
И демон, и съпруга, тъй спорен апокриф!
Любовница и враг.
Със злото във задруга,
разпръскваш мрак ...и само МРАК...
© Eva Filth Всички права запазени