27.04.2020 г., 8:25 ч.

Жената с "малката" червена рокля... 

  Поезия » Друга
663 5 7

 

Жената с "малката" червена рокля...

 

Понякота щом в Миналото чо́пля

и спомените викам за игра,

Жената с "малката" червена рокля –

към мен люлее гъвкави бедра...

 

... Тя идваше навярно от Безкрая,

морето я заливаше с вълни́

и по-вълшебен образ аз не зная

да е вървял по тия ширини́!...

 

... От черни перли тежка огърлица

с бедрата ѝ поклащаше се в такт...

Аз вдигнах поглед, тя сама́ Жар-птица:

в мен възкреси желанията пак!...

 

А Вятърът бе скрил във всяка гънка

на роклята ѝ– нестинарска  жар...

Пристегната... В талията тънка,

след ханша – разпиляваща се с чар...

 

Убийствено-красива... Възхитителна:

цъфтяха дето стъпеше –  цветя...

(...И с роклята бе дивосъблазнителна,

но пожелах си да е гола т я!...)

 

... Да ме обвие с лунните си къдри,

от допирът им да изтръпна цял...

(Как спомените да са целомъдри,

Жена такава, áко си познал!...)

 

Пристъпваше усмихната  към мене,

а аз стоях не мръднал даже крак

уплаших се, че с толкоз настървение

Желанията грабваха ме пак!...

 

Но щяха ли да ми останат сили

в нощѝте, под порой от звезден дъжд,

да мога да я любя (боже мили!...)

и да разтърся с дива страст на мъж!...

 

И Времето, макар че ни отстре́ля –

поисках да се върне... Илѝ спре...

И Вечността „червена“ да споде́ля –

то с нея, с мен, и с оновá море!...

 

.. Ако разравяш Миналотовопли!...

Но случва се: да оживее страст!...

 

... и все: жени, желания и рокли

във спомени от: преживян екстаз!...

 

 

Едно време в Пасифика

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много огнено, нажежено, парещо... до червено!
  • Е така се пише за червената рокля - с размах на четката. Браво, Коста!
  • Как вдъхновяват само тези гънки на роклята
    Много хубаво!
  • Имаш такава голяма дарба, да извайваш образи и картини!...
    Бог те е благословил.
    Звезди в небето много - на Земята са малко! Но знаят силата си. Мнозина минават покрай тях, без да ги забелязват, но те продължават със своята лира. Неподвластни на завистта! Какво би станало, ако една звезда слезе при своите по-малки братя и сестри и им подаде ръката си щедро, напътствайки ги, когато помолят?. Може би в скоро време ще бъде издигната на пиедестал. Но дали една звезда би слязла при обикновените?...
  • Много стилно, емоционално и красиво! Невероятен колорит! Поздравления!
  • Браво!
  • Ех, че талант. И тези жени 🙊🙊👌
Предложения
: ??:??