Жената с "малката" червена рокля...
Жената с "малката" червена рокля...
Понякота щом в Миналото чо́пля
и спомените викам за игра,
Жената с "малката" червена рокля –
към мен люлее гъвкави бедра...
... Тя идваше навярно от Безкрая,
морето я заливаше с вълни́
и по-вълшебен образ аз не зная
да е вървял по тия ширини́!...
... От черни перли тежка огърлица
с бедрата ѝ поклащаше се в такт...
Аз вдигнах поглед, тя сама́ Жар-птица:
в мен възкреси желанията пак!...
А Вятърът бе скрил във всяка гънка
на роклята ѝ– нестинарска жар...
Пристегната... В талията тънка,
след ханша – разпиляваща се с чар...
Убийствено-красива... Възхитителна:
цъфтяха дето стъпеше – цветя...
(...И с роклята бе диво– съблазнителна,
но пожелах си да е гола т я!...)
... Да ме обвие с лунните си къдри,
от допирът им да изтръпна цял...
(Как спомените да са целомъдри,
Жена такава, áко си познал!...)
Пристъпваше усмихната към мене,
а аз стоях не мръднал даже крак –
уплаших се, че с толкоз настървение
Желанията грабваха ме пак!...
Но щяха ли да ми останат сили
в нощѝте, под порой от звезден дъжд,
да мога да я любя (боже мили!...)
и да разтърся с дива страст на мъж!...
И Времето, макар че ни отстре́ля –
поисках да се върне... Илѝ спре...
И Вечността „червена“ да споде́ля –
то с нея, с мен, и с оновá море!...
.. Ако разравяш Миналото – вопли!...
Но случва се: да оживее страст!...
... и все: жени, желания и рокли
във спомени от: преживян екстаз!...
Едно време в Пасифика
© Коста Качев All rights reserved.
