Жената с много имена
Жената с много имена минава
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла,
източена или пък не дотам.
С измачкана пола и тънка блузка
за нея няма неизвестен плам.
В сърцето си със прясната магия
върви направо тя без път и ред
и дири в погледа си да укрие,
че с толкова женихи е отвред.
Жената с много имена не пита,
за нея всяко име е звезда.
Направена е от рога и от копита
и как оплаквам нейната съдба.
Жената с много имена не знае.
Да впримчи някой с погледа си ням
до старостта си все така ще търси
и тъй човек остава вечно сам.
И тъй човек остава вечно болен
и поразен с безброй вини,
че чужди царства се превземат,
но само в истински войни.
Че личицата детски се целуват,
но само с устни от роса,
и че мъжът докрай ще съществува,
но само в чистата жена.
Че любовта цъфти и разцъфтява,
бере плода ѝ дълготърпелив
единствен този, който с труд посява
и в любовта остава вечно жив.
Не знае тя, за нея е загадка
светът във който има свян.
Търкулва медената питка
рогатия и я подкарва сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
