Жената Вамп
И сто лисичи кожи - да наметнеш,
лика красив да вземеш - на Жена,
щом бялото, в очите ти просветне,
в гърдите трепва и усещат... хлад!
А ти се забавляваш – хищна котка,
подхранила надеждите - в мишле,
решило си, че няма да го схрускат,
че друг ще бъде днешният Омлет!
Умела си – и знаеш, как в театър,
да завъртиш на Блудният, глава
и точно като в древния спектакъл,
да вкамениш в зародиш Любовта!
Но той се появява... сбърква сякаш,
а във сценария ти, липсва за това,
че могат и Бездушните да плачат,
макар и в непривичен, чужд олтар!
Уж не е Мачо, пък изгаряш в огън,
шептиш, че някой Бог те е предал,
бокалът, що му даваш е с Отрова,
той – казва, бил: Водица от геран!
А твоят чар и тази дивна Хубост,
подгрели всред жените, завистта,
мъжете в миг обричащи на лудост,
оказват се ръждясал, стар капан!
Ранена си – нима долавям чувства?
И жалко е, че вижда в теб Другар!
А явно - и Търговците на външност,
понякога се влюбват – в неразбрал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
