Жестока свобода
Докога ще се мъчиш, проклетнице, птицо самотна?
Душата ти няма ли да лети като теб?
Крилата ти са мокри от сълзи.
Докога ще скиташ сама? Болката ти край има ли?
Мъничко сърце имаш, а страда много, животът ти кратък,
но труден и жесток - проклета чиста душа
покой и любов никога не намира!
Волна и неспирна, имаш свободата си - ах, ти, нещастно малко чудо!
Имаш малко, а даваш толкова много,
кацнеш ли на нечие рамо, оставаш завинаги.
Не се ли умори, самотнице?
За теб има ли любов, та я търсиш неспирно?
Вечно ли ще си сама - ти и твоята чиста душа?
С мокри от сълзи криле, винаги сама ще търсиш любовта,
ще скиташ сама и никога не ще кацнеш на едно рамо.
Няма да имаш дом.
Съдба жестока чака те - живот тежък за чистото ти сърце.
Сълзи неспирни - болят твоите криле, а полет е невъзможен за болно сърце!
05.11.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тошева Всички права запазени
