5.10.2007 г., 8:49 ч.

Живея - достатъчно 

  Поезия
824 0 28

Разруших основите, за да строя,
на инат мълчах, за да се чувам,
изгасих се и започнах да горя,
потънах и научих се да плувам.


И се мразех, за да мога да обичам,
не спя - наяве по-добре сънувам,
боса съм, но продължих да тичам,
свободна съм, на никой не робувам.


Не чаках теб, а ти дойде на среща,
исках, а не спрях да се преструвам,
виждам се на огледалото отсреща -
на празен трон, измислено царувам.


На риск пиша с прозрачно мастило,
със стих и без стих, пак се римувам,
лепя си в албума снимки с лепило -
без повод обичам сама да празнувам.


На маса сядам, поръчвам за двама,
трябва-не трябва, всичко купувам
и всяко начало за мен е промяна,
живея - достатъчно, май че си струва.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??