Живея - достатъчно
Разруших основите, за да строя,
на инат мълчах, за да се чувам,
изгасих се и започнах да горя,
потънах и научих се да плувам.
И се мразех, за да мога да обичам,
не спя - наяве по-добре сънувам,
боса съм, но продължих да тичам,
свободна съм, на никой не робувам.
Не чаках теб, а ти дойде на среща,
исках, а не спрях да се преструвам,
виждам се на огледалото отсреща -
на празен трон, измислено царувам.
На риск пиша с прозрачно мастило,
със стих и без стих, пак се римувам,
лепя си в албума снимки с лепило -
без повод обичам сама да празнувам.
На маса сядам, поръчвам за двама,
трябва-не трябва, всичко купувам
и всяко начало за мен е промяна,
живея - достатъчно, май че си струва.
© Елица Стоянова All rights reserved.
