Живи
Обезценен е, вижда се, живота!
Забравихме за хората до себе си,
треперим за поредната банкнота,
по съвестите ни остават белези!
Деца на безгранична суета,
не разпознали злото от доброто,
останали без глас, без сетива,
превръщаме се в знаещи роботи!
А бяхме, помня, някога народ!
И учеха ни – по съдба сте братя!
Дори и днес със вас сме болшинство,
но се делим на бедни и богати!
Неведомите пътища на Бог
извеждат ни по трънена пътека...
Натрупва сняг... Голгота по-висок
да стане, за да полети човека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
