Feb 8, 2012, 12:33 AM

Живи

  Poetry » Civic
792 1 14

Обезценен е, вижда се, живота!

Забравихме за хората до себе си,

треперим за поредната банкнота,

по съвестите ни остават белези!

 

Деца на безгранична суета,

не разпознали злото от доброто,

останали без глас, без сетива,

превръщаме се в знаещи роботи!

 

А бяхме, помня, някога народ!

И учеха ни – по съдба сте братя!

Дори и днес със вас сме болшинство,

но се делим на бедни и богати!

 

Неведомите пътища на Бог

извеждат ни по трънена пътека...

Натрупва сняг... Голгота по-висок

да стане, за да полети човека!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...