Feb 8, 2012, 12:33 AM

Живи

  Poetry » Civic
788 1 14

Обезценен е, вижда се, живота!

Забравихме за хората до себе си,

треперим за поредната банкнота,

по съвестите ни остават белези!

 

Деца на безгранична суета,

не разпознали злото от доброто,

останали без глас, без сетива,

превръщаме се в знаещи роботи!

 

А бяхме, помня, някога народ!

И учеха ни – по съдба сте братя!

Дори и днес със вас сме болшинство,

но се делим на бедни и богати!

 

Неведомите пътища на Бог

извеждат ни по трънена пътека...

Натрупва сняг... Голгота по-висок

да стане, за да полети човека!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...